КОСМИЧЕН БЛЯН

Не наричай пиянство космичния блян
да изпия с дъха си небето.
Проговоря ли после - от звездици облян,
моят глас ще ти гали лицето.

А тогава - прекрасна, със златист ореол,
ще си моя небесна мадона.
Седмоцветна сияйност ще ти бъде престол,
а пък слънцето - бяла корона.

Метеорно щастлив, аз край теб ще кръжа
в нежна елипса - чак до сърцето.
Не, не спирай да слушаш! Нека пак продължа!
Имам още вълшебства в небето...

Имам целия космос, от очи невидян.
И мечтата - за отговор дръзка.
Във душата ми блика галактичен фонтан
и от устните - пръска ли, пръска...

(От цикъла "Неиздъхнали спомени")

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf