С ОЧИТЕ НА ДЕТЕ

Обикнах те с очите на дете.
Светът е розов в моите зеници.
Не исках любовта ми да расте
до възрастта на чувствените жрици.

Сърцето си не виждах в пасианс.
Не бях вале в ръцете на съдбата.
Обикнах те. Дори да нямам шанс.
Дори да не разбирам правилата.

Обикнах те. Въпросите спестих.
Дали съм губещ. Сам сред печеливши.
Едно дете обича с порив тих
и бъдно е сред много други бивши.

Ръце протягам. Само за да дам,
когато друг готов е да отнеме.
Пристъпя ли към тебе - ще е в храм,
във който спира бягащото време.

Обикнах те с очите на дете.
Не ме моли! Аз няма да порасна!
Сърцето си не виждам във тесте,
разхвърляно по лепкавата маса.

В зениците ми обич се таи,
която от хазарт не проумява.
Решиш ли - не залагай на бои!
По детски заобичай ме тогава...

(От стихосбирката "Неиздъхнали спомени")

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf