Всичко свърши, слънцето пак залязва.
Всичко свърши, останах заедно с моята самота.
Късно е да се прости, рано е все още да те забравя.
Няма време, ти замина не успях да се сбогувам с твоите очи.
От любовта сега ме боли, знам виновен съм и чакам своята присъда.
Бог ме наказа да живея дълго в самота, а съдбата цял живот да плача.
Няма време, всичко свърши, а аз излежавам своята присъда.

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: rento
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2005-12-04
прочитания: 322
точки: 0 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 0 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7971
   Автори: 2197
   Произведения: 51852
   Съобщения: 249238
   Лексикони: 2459
   Коментари: 79681
   SMS-и: 815
   Снимки: 5315