Какво да правя да се превърна в пепел, която ти сама да издухаш.
Какво да сторя, за да те забравя и да не мисля за твоите очи.
Сляп ли да стана, за да не те виждам, да оглушея ли, за да не чувам твоите думи.
Зимата леко си отмина и настъпва пролетта, но в моята душа пролет не настъпи.
Не мога забравя ей така, че имаше АЗ и ТИ, не това ще остане красив спомен в моето сърце.
Ще те помня и няма да те забравя...