Къде беше, когато за теб плаках, в нечия друга прегръдка нали.
Някой ден ще те забравя, но по добре да те намразя, за да спра да плача.
Влезе и излезе от моят живот като куршум през тяло.
Целуваше ме като за сбогом, докосваше ме като за последно, всичко бе истинско.
Нова рана в сърцето ми се отвори, отново чувам плача на моята душа.
Любовта понякога е сякаш някои те докосва с бодлите на роза.