В очите си събирам
капчиците бистри,
които след себе си оставяш,
а усмивката ми
на конци от копринени мечти
ги ниже.
Като кристали в мрака
те проблясват...
плахо трепкат
и на лунна светлина
примамливо искрят.
С мисълта си
галя ги едва,
едва...
с мигли ги целувам...
Докосна ли ги,
ще се отронят
като падащи звезди.
Бих искала
да ги прегърна,
защото те...
това,
си
ти...

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: Laska
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2008-06-03
прочитания: 535
точки: 54 ( виж далите точки )
коментари: 1 ( виж коментарите )
препоръчано от: 26 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 8187
   Автори: 2267
   Произведения: 54739
   Съобщения: 259172
   Лексикони: 2613
   Коментари: 86402
   SMS-и: 823
   Снимки: 5646