Отново слагаш радостната маска
и фалшивата усмивка изрисуваш,
и с цветна шапка за украса
в страната на забавлението отпътуваш.

За поредното представление излизаш ти
и всички очакват да ги забавляваш,
но никой не вижда тежките сълзИ,
които в душата с болка спотаяваш.

И знаеш, че когато всичко свърши
и в гримьорната се прибереш -
горчиви сълзи ти ще бършеш
и болката в самотния си дом ще отнесеш.

Малко щастие за себе си желаеш,
разбиране и дума нежна -
да! - Имаш право да мечтаеш,
но какво ли е приготвила съдбата...
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Какво ме вдъхнови?!
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Накрая е ... съдбата неизбежна... ( нещо пропуснах последната дума )
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: tedddy
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-08-04
прочитания: 318
точки: 70 ( виж далите точки )
коментари: 3 ( виж коментарите )
препоръчано от: 23 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 8187
   Автори: 2267
   Произведения: 54739
   Съобщения: 259172
   Лексикони: 2613
   Коментари: 86402
   SMS-и: 823
   Снимки: 5646