|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
Сърцата умират
Сърцата все някога от рани умират,
отсъпват място си на студени стени,
зад които чувствата се спират
и не допускаме от тях да ни боли.
Нагаждаме се към обстоятелства и хора,
зад маски лицата си крием.
Спираме да искаме и да търсим опора.
Слабостите се стремим да убием.
Вървим напред, постигаме успехи,
със себе си често воюваме.
Крием се зад железните си доспехи
и на рицари смели се преструваме.
А когато съблечем ги, за да си легнем
и останем сами в тишината,
когато за прегръдка се протегнем
и усетим единствено самотата,
тогава искаме да сме като преди,
да обичаме, да вярваме, да се смеем.
Но сърцата трябва да умрат. Нали?!
За да можем ние, някак, да живеем...
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: xgirl
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2008-08-18
прочитания: 76
точки: 15 ( виж далите точки )
коментари: 2 ( виж коментарите )
препоръчано от: 5 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 8188
Автори: 2267
Произведения: 54742
Съобщения: 259292
Лексикони: 2613
Коментари: 86410
SMS-и: 823
Снимки: 5644
|
|
|
|
|
|
|
|
|
