Аз много дълго исках да те видя
и в много сънища при тебе идвах.
Въздухът ти все тъй мирише на море
и когато те погледна се чувствам тъй добре.

Дойдох, след толкова много лета,
при тебе моя Варна да те посетя.
Знам, че ме помниш
от веселите игри край твоя бряг,
дойдох да си спомня
и да ти се порадвам пак.

Моя Варна, неостаряваща царице,
душата ми ще ти остане вярна
защото я караш - да се чувства като птица.
Моя Варна, приятелко стара -
посрещаш ме пак на познатата гара,
отново ме галят топли лъчи
и радост и щастие има в моите очи.

Катедрален звън,
морски пясък... сън...
Където и да съм, ще бъда най-богат -
запазил в себе си спомена за този град.

-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Какво ме вдъхнови?!
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Любимият ми морски град ....
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: rumen popov
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-08-20
прочитания: 160
точки: 47 ( виж далите точки )
коментари: 9 ( виж коментарите )
препоръчано от: 26 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7972
   Автори: 2197
   Произведения: 51857
   Съобщения: 249415
   Лексикони: 2459
   Коментари: 79693
   SMS-и: 815
   Снимки: 5317