|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
ИЗПОВЕД
Душата ми плаче за изповед.
В кой храм да се изповядам?
Кой бог да призная за истински -
приятелство, любов, вярност?
Смутена, душата ми лута се
и търси си изповедалня.
Къде ли? Та всичко заето е,
навсякъде има по някой.
Душата ми търси пристанище...
Душата ми, скитница съща,
след много нелеки терзания
отново при теб се завръща.
Смирена пред теб коленичи,
че ти си ми изповедалня.
Пред тебе с тихи ридания
душата ми се изповядва.
При тебе търси щастие,
тебе моли за милост.
Бъди ми и храм, и пристанище,
завинаги всичко бъди ми!
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: Slava56
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2008-08-20
прочитания: 38
точки: 5 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 1 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7972
Автори: 2197
Произведения: 51861
Съобщения: 249586
Лексикони: 2459
Коментари: 79707
SMS-и: 815
Снимки: 5316
|
|
|
|
|
|
|
|
|
