Не питайте, приятели, защо тъй често плача,
защо пред светлината аз предпочитам здрача.
Не искам да се видят сълзите в очите ми,
не искам да ме питат злорадо-неприкрито...

Понякога си мисля - сълза съм аз самата,
отронена от някоя вселена непозната,
преминала през времена, пространства, разстояния,
събрала в себе си скръбта и вечното страдание.

Понякога си мисля - Бог ме е изплакал
и ме е запокитил в бездната на мрака -
болките човешки смирено да погълна
и - пречистена и свята - при Него да се върна.
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: Slava56
раздел: Лирика -> Философска
публикувана на: 2008-08-20
прочитания: 52
точки: 7 ( виж далите точки )
коментари: 2 ( виж коментарите )
препоръчано от: 4 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7971
   Автори: 2197
   Произведения: 51852
   Съобщения: 249238
   Лексикони: 2459
   Коментари: 79681
   SMS-и: 815
   Снимки: 5315