Знойно е лятото...
Капките роса
по клонки, по треви и по цветя
да осъмнат не могат.
Още в ранни зори
протяга лъчи слънцето
и те тръгват по тях -
малки цветни дъги,
устремени нагоре.

Ако чувството
е по-знойно от лятото -
не заспивай!
Навън остани!
Изчакай росата
да покрие тревата,
в която си легнал.
Да се плъзне по устните -
цвете разтворено,
жадно за обич...
Не й позволявай
да се превърне
в облак лъжовен!
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: Slava56
раздел: Лирика -> Пейзажна
публикувана на: 2008-08-20
прочитания: 51
точки: 4 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 2 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7971
   Автори: 2197
   Произведения: 51846
   Съобщения: 249058
   Лексикони: 2459
   Коментари: 79668
   SMS-и: 815
   Снимки: 5312