Тук слънцето очаквам сутрин с птиците.
Вълшебен миг!
Земята още спи.
Брезите са отпуснали ресници -
мечтите си сънуват може би...
Навярно преди сън са си поплакали-
сълзите им в краката ми блестят.
Но болката им е погълнал мракът
и в този миг успокоени спят.
Пристъпвам тихо-да не ги събудя,
да не смутя покоя им блажен.

О, как копнея и над мойте утрини
да бди любим!
И да се буди с мен...
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: Slava56
раздел: Лирика -> Пейзажна
публикувана на: 2008-08-20
прочитания: 40
точки: 3 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 1 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7971
   Автори: 2197
   Произведения: 51846
   Съобщения: 249068
   Лексикони: 2459
   Коментари: 79669
   SMS-и: 815
   Снимки: 5312