|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
И МАКАР ДА МЕ НЯМА
Всички възрасти мои в една се събират.
Хем съм зряла жена, хем към детството тичам.
А зад ъгъла нейде старостта ме фиксира
със надежда и нея да заобичам...
Не е нужно да моля като в стария шлагер:
"Ех,младост, върни се! Ти, старост, поспри се!"
Още няма в косите ми кичури бели,
още греят очите ми с цвят на кестени зрели.
Ала знам, че все някога ще угаснат очите
и снегът на годините ще покрие косите...
Но щом дойде Часът своя Дом да напусна,
като пролетен дъжд над света ще се спусна.
Всяка капка от мен стрък трева ще събуди.
Ще запеят потоци, ще трептят пеперуди.
В пролетния капчук ще звънти моят глас.
И макар да ме няма, ще съм с вас...
Ще съм с вас!
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: Slava56
раздел: Лирика -> Философска
публикувана на: 2008-08-20
прочитания: 55
точки: 8 ( виж далите точки )
коментари: 1 ( виж коментарите )
препоръчано от: 4 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7971
Автори: 2197
Произведения: 51846
Съобщения: 249068
Лексикони: 2459
Коментари: 79669
SMS-и: 815
Снимки: 5312
|
|
|
|
|
|
|
|
|
