В детството ми ме порази фактът, че съм проходила в деня на двойно погребение - на баща и баба ми - точно година и пет дни след раждането ми.

Сънувам често бащиния дом,
една самотна остаряла къща.
На прага стар присядам.
Мълчешком
в спомените се завръщам...

Бях гостенка във своя бащин дом.
Със скрити сълзи дядо ме посрещаше.
Прегръщаше ме кротко и след туй
в татковата стая ме въвеждаше.

През малкото прозорче утринта
навлизаше със бодро "кукуригу",
но нямаше кого да буди тя -
баща ми много рано си отиде.

В последния му тъжен земен ден
направила съм първата си крачка.
Не ме поеха бащини ръце.
Без бащина подкрепа трудно крачих.

Преметнала през рамо шала бял,
от снимките поглеждаше ме баба.
На внучка да се радва не живя -
в същий ден последва татко в гроба...

Години минаха. Лежат в пръстта,
от нищо несмущавани там, в здрача,
баба, дядо, моят млад баща.
И аз към тях за нова среща крача.

19.03.1991г.
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: Slava56
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-08-20
прочитания: 39
точки: 3 ( виж далите точки )
коментари: 1 ( виж коментарите )
препоръчано от: 2 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7972
   Автори: 2197
   Произведения: 51858
   Съобщения: 249514
   Лексикони: 2459
   Коментари: 79703
   SMS-и: 815
   Снимки: 5316