Минавам през сезоните на времето.
Не спирам. Дълъг път ме чака.
Остана зад гърба ми пролетта,
потъвам днес на лятото във злака.

Градината ми пълна е със плод -
до днес опазих пролетните пъпки,
но тъй е крехък техният живот,
а идва есен с неуморни стъпки.

Не искам да се срещна с есента!
Обичам лятото, макар и трудно,
че има в него бури и цветя,
хлад и огън, сила и безумство...

Не бързам да събирам тежък плод,
искам да го гледам като зрее.
И шепна все желание едно -
о, нека есента позакъснее!
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: Slava56
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-08-20
прочитания: 55
точки: 7 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 3 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7972
   Автори: 2197
   Произведения: 51858
   Съобщения: 249514
   Лексикони: 2459
   Коментари: 79703
   SMS-и: 815
   Снимки: 5316